Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти зниверил. Ушким мяза кату смахнат, пъ какъф мръсник йе бил! С Донка, дету е дибела!? У лице кът мастодонт! ... Или яс съм хухавела, или той е идиот!
... Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть! У носО й има косми - за пуловер ша сбиреш!... Гано мъ, каква си гъска! И си патка да търпиш! Я да идиш да си легниш с някуй готьен селски пич!
Утначалу ша ти пука - мижаш, лягаш и мъльчиш! Утподир дан са затуткаш, а утново да въриш. Струва ли си да затриваш толкуз женскъ красутъ, за идин пишман пикливец!? Млъкни мъ! Нидей рива!
Тъй напук ша им са туряш. А Манол - ши гу кълнеш! Мъш ли? ! Фсе е прекатурен. Ма кугa ша разбиреш? Ся винага успукой са! Ши та водя да купайм. Посля - ша му врАщаш двойну. И с Марин. И със Иван.
Още,още,ама няма сила. Виж, опашката се свила. ЕЕЕЕх,да имаше сега банан 4е пак да стане той голям. Друга песен ще запееш няма само да ми блееш. А ще се замолиш ти. Моля те..Пусни,пусни.
Благодарим ви за редовното гласуване в BGTop за BGzona.net, ако имате коментар към портала от тук!
Такава съм, у селу съм рудена, той, Митю ма издялка ут дърво, пък бях фиданка млада, чи зилена, ина шавлива, ду пуследнуту листо.
За свирка рекуха, ни шá да стана, пък толкус ми са свиреши на мен, си мисляф някуй момък ши ма фани, ши свири, чи дукат ма распилей.
Ма друга бúла мойта урисия, дукáт за свирка са мичтаех пак, ма фана Митю, дип и ма присечи, и éптен ма издялка на черпак. Съм убава пък, тънка у снагъта, чи кък да`н ма иссвириш сас мерак, биля ши ти са путкусáт краката, ма свирка е тува, ни е майтап.
Язък за матриала, да ви кажа, и за мерака, и за тъс свирня, ма кат у музиката ич ги няма, на дървена лъжица сси умра.
ВЪКСИНАТА Фчера баба Кустадина би си новата въксина прутив вирус куронясан, смъртуносен и упасен. Легна си успукуена и захърка тя блажена. Чудни сънища сънува, пудмладява съ, флиртува в селу с личните ергени пу сиденките на смени. Днеска с Филю, утре с Лука се занася, не ѝ пука. На орото ду Илия, къту лебед пъчи шия, после на гайдаря Митку пударява пъстра китка... В сладък сън нуща премина. Рану баба Кустадина се надигна въф зури. Чуфства, нещу я сърби пу челоту, пу връта... Божкее, никнат ѝ руга, косми черни пу лицету, зурлъ, къту на прасету, а утзаде ѝ се лашка дълга, тъничка упашка. С углидалуту застина ф ужас баба Кустадина, гледа и върти учи, кату крава сал мучи. Що ѝ трябваши въксина? Шъ си иди тъй, мърцина къту грозна дявулица... - Събуди се ма, женице! Що тъй днеска са успа? Виш, чи слънциту угря! Ставай! - дяду Стойчу викна и пу задника я щипна. Скочи баба Кустадина и въксината пруклина дету фчера си пустави, за да пази свойту здрави, но ефектите странични първу бяха ерутични, с мисълта за сладък грях, после връхлетя я страх, че с упашка и руга дявул ще е страшен тя. Дяду Стойчу на кревата седна, гали ѝ кусата. - Туй кушмар е. Вечи мина! Гушна баба Кустадина.- Сънищата са лъжливи. Ние да сме здрави, живи!
Хумор в рими
Към мобилната версия на сайта