Джакузи от стиропор Голямото предимство на нашите джакузита е че се доставят в разглобен вид в пакети с размери 120 х 100 х 65 см.
Това позволява да преминават през тесни пространства, като асансьори, тесни стълбища, мазета и тавани.
Джакузитата могат да бъдат монтирани там, където има изисквания за товароносимост. Това са тереси и покриви на сгради.
Монтажът не изисква някави специални умения. Ние доставяме пълни инструкции за сглобяване и инсталация.
Прилагаме пълен спи
Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са зверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и терлици, с чорлава куса мязам кат на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със език, плюх са дан са уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Са умислих утведнъшки - как навън ш' въря? МОмцити ку са натръшкат кату ма съзрат? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, кату заблеста... И къдету койт' ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм таквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми са е присънила буйна красута. Скуркузъбел съм, мий ясну - ич дан ма съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа да ма ущипи! (пу възможнус мъж! )
Рудила са навремиту пу тез села, ехе-е да кажим преди сто гудини, ина бизкрайну чудну убава мума. /истествену я кръстили Калина/ И щом са пръкнала, душли са начаса урисници, магьосници, кумшии:
- Ши бъди – рекла първата - с низемна красута, за кумпенсация ши й са случват прустутии. - Ъхъ – дубавила и фтората след туй - ши има глас на сладкупойна чучулига и майко мила кату зяпни, койту чуй.... - Я, чакайти бе – рекла трета – Стига! Ни е нурмалну толкус убусти накуп! Урисвам кат испълни двайс`гудини да са трупяса ф дрямка кату чук и ниту с топ черешув дан са дигни! Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви, да я цалувни и магийта да катурни. Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!? Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!” и чак тугас магийта ши са развали, и насиленийту ши си утдъхни издълбоку. Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли и по-нататък станалу какоту.
Дор` раснала мома Калина ич биля веч никуй за магията ни повнел... „Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”- рекла виднъш мумата и ... гутову.
И ха да дремни, чи да стани, ма не би, тъй минали нам-колку-си гудини. Саде кумшиите си викали: „Да спи! Чи кату стани, мОре, чи кат зини...”
Ф туй времи, татък най-далечнити села, дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял, живял бизгрижну момък-амсалак, дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка:
- Зако са мотам тука, писна ми ептен! Ши тряба пу света широк да са разтикам, бис туй ни ми са дреми сЕ ерген... Краде ми са ши кайш муминска китка!
И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така след три нидели стигнал ду дуваря къдет пухърквала заспалата мума, пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря! Ми вечи станалу въпрос на селска чес, заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”, дет флязъл, чи и към мумата са носочил.
„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума дет спи кат пън, глей стана икиндия... Да е препила снощи примерну, да разбера. Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия. За убус – убава. Да я цалувна къкту спи... Кумай ни ша усети валяк да я сгази.” Цалувнал я! И креснал:
„Пладня мина, ма! Стани!” /закот дан легна и яз, да та пулазя.../
Изгрялу слънциту, наблеснали звизди, магийта начаса са развалила, ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:
- Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза: - Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата. - Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата. - Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става. И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така. И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика: - Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката. - Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал. - А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма? - Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин. И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали 'Некрофил', ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша : 'Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!'. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка. - Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре: - Ааа, давай първо да са цалувами! Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио. И принцесата вика: - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. ' Ебагомайката, колко пих фчера бе?' И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така. И принца мисли, мисли и вика: - Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение в рима. Марийка: - Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: - Стъпих в саламура и си намокрих краката. - Иванчо, в изречението няма рима! - Има, но саламурата не стигна до нея...
Благодарим ви за редовното гласуване в BGTop за BGzona.net, ако имате коментар към портала от тук!