вторник 01 юни 2021 - Международният ден за защита на децата. / Категория: ПРАЗНИК
Международният ден за защита на децата.
сряда 02 юни 2021 - ДЕН НА БОТЕВ И ЗАГИНАЛИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНОТО И СОЦИАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ / Категория: НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб "Радецки", с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата,х на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата. В борбата за освобождение от турско робство загива един от най-достойните синове на българския народ. Но с подвига си, с героичната си саможертва и с цялото си творчество Христо Ботев завинаги остава да живее в сърцата на всички българи, така, както сам пророкува: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира".
Денят на неговата кончина се чества в памет на всички, жертвали живото си за свободата на родината.
сряда 02 юни 2021 - 18 Юни - Професионален празник на Енергетика / Категория: ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК
Ден на енергетиката е сред най-популярните професионални празници. Празнуват всички служители, които работят в сфератата на енергетиката. Празникът всяка година е на различна дата, но винаги в предпоследната неделя на юни. За пръв път е отбелязан на 16 юни 1967 година.
събота 05 юни 2021 - Св свщмчк Доротей. Преп. Петър / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св свщмчк Доротей. Преп. Петър
събота 05 юни 2021 - Имен ден празнуват Доротей, Доротея / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Доротей, Доротея
четвъртък 10 юни 2021 - Неделя на Всички светии / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Първа неделя след Св. Петдесетница – на Всички светии. Св. апостол Юда, брат Господен († 80). Св. преподобни Паисий Велики (ІV). Св. преподобни Паисий Хилендарски († ок.1770). Св. мъченик Зосим Созополски. Св. Йоан (Максимович), Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец († 1966)
Първата неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини. Първо - да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят. Второ - да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с "венеца на славата", но са останали безименни и неизвестни за света. И трето - да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух - в Царството на благодатта. "Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци", казва св. апостол Павел.
четвъртък 10 юни 2021 - Имен ден празнуват Панайот, Панталей, Панчо / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Панайот, Панталей, Панчо
четвъртък 10 юни 2021 - Спасовден (Възнесение Господне) – 40 (всъщност 39) дни след Великден (винаги четвъртък) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа "Спасова могила" от художника на българското село Елин Пелин.
Възнесение Господне:
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.
Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.
Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Защо булките тачат Спасовден?
Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.
Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.
Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на "Сборника с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на "пациентите " факт, че "всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичая наблягали "най-паче бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско."О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна" - пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.
Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:
-Те ти, булка Спасовден!
А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.
четвъртък 10 юни 2021 - Спасовден (Възнесение Господне) – 40 (всъщност 39) дни след Великден (винаги четвъртък) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа "Спасова могила" от художника на българското село Елин Пелин.
Възнесение Господне:
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.
Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.
Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.
Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Защо булките тачат Спасовден?
Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.
Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.
Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на "Сборника с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на "пациентите " факт, че "всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичая наблягали "най-паче бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско."О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна" - пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.
Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:
-Те ти, булка Спасовден!
А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.
четвъртък 10 юни 2021 - Имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска
неделя 13 юни 2021 - Св. мчца Акилина. Св. Трифилий, еп. Никозийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. мчца Акилина. Св. Трифилий, еп. Никозийски
неделя 13 юни 2021 - Имен ден празнуват Асен, Аспарух / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Асен, Аспарух
вторник 15 юни 2021 - Св. прор Амос. Св. мчк Исихий Доростолски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. прор Амос. Св. мчк Исихий Доростолски
вторник 15 юни 2021 - Имен ден празнуват Августин / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Августин
вторник 15 юни 2021 - Видовден / Категория: ОБИЧАИ
Според народната традиция се чества Видовден. Всъщност, колкото и да търсим в църковния календар, светец с име Видо или Вида няма да открием. Счита се, че този празник е следа от почитта на древните по нашите земи към бога на възмездието.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва. Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден", т.е. времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден:"Господ забавя, но не забравя!".
Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.
Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/. Няма сведения да съществува светец с подобно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей ( Лисе ) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман ( също смятан за техен брат ), са известни още с името „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: "Ще дойде Видовден". Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.
вторник 15 юни 2021 - Световен ден на вятъра / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Световният ден на вятъра е ежегодно събитие, което се провежда на 15 юни навсякъде по света. Това е ден за преоткриване на вятъра, неговата сила и възможности, с които може да промени нашия свят.
Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) и Световния съвет за вятърна енергия (GWEC) координират Световния ден на вятъра, чрез мрежа от партньори. Партньор за България е Асоциация на производителите на екологична енергия. В началото, през 2007г., събитието се чества само в Европа, но от 2009г. – и в цял свят. На 15 юни, ежегодно навсякъде по света биват организирани хиляди публични събития.
Global Wind Day е денят, когато може да се посетят вятърните централи, да се получат отговори от експерти, да се вземе участие в събитието и да разбере всичко, което е нужно да се знае за вятърната енергия. Европейската асоциация за вятърна енергия - EWEA - и Световният съвет за вятърна енергия - GWEC - координират на Световния ден на вятъра чрез мрежа от партньори. Денят на вятъра започва да се отбелязва първо в Европа през 2007г. и става световен през 2009г.
вторник 15 юни 2021 - Видовден - Имен ден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници на Видовден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
вторник 15 юни 2021 - Световен ден на вятъра / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
В повече от 76 страни по света има вятърни паркове, които произвеждат енергия от чист и възобновяем източник.
Европейската асоциация за вятърна енергия (EWEA) и Световният съвет за вятърна енергия (GWEC) координират Световния ден на вятъра чрез мрежа от партньори. Партньор за България е Асоциацията на производителите на екологична енергия.
петък 18 юни 2021 - ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ / Категория: ДРУГИ
Роден през 1722 г. в Банско. Вероятно има бурна житейска съдба преди замонашването си. Биографичните данни са оскъдни и се узнават единствено от предговора на неговата забележителна"История славяноболгарская", написана през 1762 г. Умира през 1773г. Написвайки историята, Паисий с непознат дотогава патос призовава към национално свестяване и национално самочувствие.
Ученик на св. Братя Кирил и Методий, спътник, сътрудник и състрадалец на св. Климент Охридски.
неделя 20 юни 2021 - Световен ден ден на бежанците / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Световният ден на бежанеца е отбелязан за първи път през 2001 година и се провежда всяка година на 20 юни. Десетки хиляди души по цял свят отбелязват и празнуват приноса на прокудените от домовете си хора.
Ежегодното отбелязване включва различни събития в повече от 100 държави, включително в Централна Европа, в които участват държавни служители, НПО и хуманитарни работници, известни личности, граждани и самите бежанци.
На 20 юни, Световният ден на бежанеца, Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) иска да почете силата и издръжливостта на повече от 45 милиона хора около света, които са били принудени да напуснат домовете си подари войни и гонения. Множеството бежански кризи са накарали рекорден брой хора да напуснат домовете си, и въпреки това, медийният интерес в Сирия, Мали, Южен Судан и ДРК, рядко показва човешките последици от войната.
неделя 20 юни 2021 - Петдесетница, Света Троица (8 Неделя след Пасха) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) или Ден на Света Троица, е голям християнски празник. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-ия ден след Възкресението (след Великден). На следващия ден (понеделник) е Ден на Светия дух (Духовден).
На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.
сряда 23 юни 2021 - Св. мчца Агрипина / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. мчца Агрипина
сряда 23 юни 2021 - Ден на служителя в държавната администрация / Категория: ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК
Обявен с Решение 48 на Министерски съвет от 27 януари 2006 г.
четвъртък 24 юни 2021 - Рождество на Йоан Кръстител (Еньовден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.
Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил - 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.
петък 25 юни 2021 - СВ. ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. Прокопий е роден в околностите на гр. Варна. Двадесетгодишен станал монах на Атон, но по-късно напуснал Света Гора и по неизвестни причини приел мохамеданска вяра в гр. Смирна. Разкаял се и изкупил греха си чрез мъченическа смърт на 25. VI. 1810 г.
понеделник 28 юни 2021 - Видовден / Категория: ОБИЧАИ
Видовден. У нас той се свързва с култа към слънцето, затова хората посрещат изгрева му с вярата, че това ще им даде здраве и сила.
В България Видовден се отбелязва предимно в райните на Годеч, Брезник и Трън.
В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стръг порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.
Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден" и днес се използва много често.
понеделник 28 юни 2021 - Начало на Петровия пост / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино. Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има други християнски празници. Еньовден ( 24 юни) е празник, свързан с деня на лятното слънцестоене. Познат е още и като „сред лето“. В началото е бил чисто езически празник, който църквата е обединила с честването на рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа. Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.
вторник 29 юни 2021 - Свети апостоли Петър и Павел (Петровден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Паметта на първоапостолите Петър и Павел се чества тържествено в един и същи ден.
Българите вярват, че светците Петър и Павел са братя близнаци. Техният празник се предшества от двуседмичен пост. На Петровден стар обичай във всеки дом се коли най-младото пиле - "петровско пиле". Обикновено жените раздават част от него заедно с ябълки "петровки" в чест на светеца. Вярва се, че св. Петър е райски ключар и пазител на райската градина. Неговият по-голям брат близнак св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата. Може да предизвика страшни горски пожари, градушки и наводнения.
Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава "камък", му било дадено от Исус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си заедно с ап. Павел. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправенип до всички християни.
Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей - член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си, и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е "апостол на езичниците". Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г. В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
вторник 29 юни 2021 - Имен ден празнуват Камен, Камена, Кремена, Павел, Павлин, Павлина, Патриция, Петрана, Петър, Преслава / Категория: ИМЕННИ ДНИ
сряда 30 юни 2021 - Събор на 12 апостоли / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Събор на 12 апостоли
сряда 30 юни 2021 - Имен ден празнуват Апостол / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Апостол
петък 11 юни 2021 - Професионален празник на Икономиста / Категория: ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК
Ден на икономиста
През 1895 г. на тази дата, в България е създадено Българското Икономическо дружество.
понеделник 14 юни 2021 - Световен ден на кръводарителя / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Човешката кръв е уникална и незаменима субстанция, която все още не може да се произведе в изкуствени условия. Доброволното и безвъзмездно кръводаряване е признато за най-безопасно както за получаващия, така и за даряващия кръвта, сравнено с платените донори.
неделя 27 юни 2021 - Световен ден на риболова / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Официално 27 юни се чества за световен ден на риболова от 1985 г. по решение на Международната конференция по регулиране и развитие на риболова, проведена през месец юли на предходната 1984 година.
В България представители на спортния и любителския риболов отбелязват празника, както подобава - с масови посещения на язовирите, реките и черноморското крайбрежие, водени от надеждата, че този ден е специален и ще им поднесе като дар най-добрия улов за годината.
неделя 27 юни 2021 - Имен ден празнуват Панайот, Панталей, Панчо. / Категория: ИМЕННИ ДНИ
ПАНАЙОТ, ПАНТАЛЕЙ, ПАНТЕЛЕЙ, ПАНТАЛЕЙМОН, ПАНТАЛЕЯ, ПАНТЕЛЕЯ, ПАНЧО. Всички светии (Петрови заговезни) – 56 дни след Великден
неделя 27 юни 2021 - Всички светии, Петрови заговезни / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Близо 2 месеца след като приключи Великият пост и една седмица след Петдесетница, отново православният свят навлиза в нов постен период – Петровите пости. Наречени са още „Апостолски“. Петрови заговезни е подвижен празник и тази година се пада на 14 юни.
Това е последният ден, в които християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти, тъй като следват пости до Петровден. В дните без сряда и петък, се разрешава консумацията на риба.
Петровият пост се нарича още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница" по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.
Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Продължителността на Петровия пост е различна.
Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли.
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има други християнски празници. Еньовден ( 24 юни) е празник, свързан с деня на лятното слънцестоене. Познат е още и като „сред лето“.
В началото е бил чисто езически празник, който църквата е обединила с честването на рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа.
Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.
Разрешава се консумацията на риба в дните без сряда и петък, а ден преди празника Задължителен строг пост се полага в деня преди празник.
събота 19 юни 2021 - Световен ден на детския футбол / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Отбелязва се с решение на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) и Международната футболна федерация (ФИФА), подписано през 2001 г. за да се привлече вниманието на децата и младежите към спорта.
Вселенска задушница се прави от всички православни църкви по света, а в България се нарича "Черешова" по името на най-популярния плод в това време на годината. На този ден в храмовете се правят заупокойни свети литургии.
След тях в църквите и на гробовете на починалите православни християни се отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят".
Християните посещават гробовете на близките си, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панихида.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
сряда 09 юни 2021 - Международен ден на приятелството / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
На 9 юни, отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН. Идеята на Световната организация за стимулиране на дружбата между индивидите и народите не е случайна. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури за изграждането на един мирен и по-добър свят.
Една арабска легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал: "Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал: "Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи."
сряда 16 юни 2021 - Международен ден на бащата / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Международния ден на бащата
Празникът се отбелязва на много места по света. На днешната дата татковците могат да очакват поздравителна картичка или подарък.
През 1966 г. американският президент Линдън Джонсън решава празникът да се отбелязва през третата неделя на юни, а през 1972 г. Ричърд Никсън обявява празника за национален.
четвъртък 17 юни 2021 - Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
На 17 юни се отбелязва Световният ден за борба със сушата и настъпването на пустините, за да напомни на хората, че планетата ни се превръща в пустиня. Има наистина спешната необходимост от спиране на процеса на опустиняване и поставяне на въпроса със сушата в центъра на вниманието. Денят се чества от 1995 г. след резолюция на Общото събрание на ООН, приета на 30 януари 1995 г.
Опустиняването или загубата на биологичната продуктивност на почвата е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Проблемът е глобален и засяга една пета от населението на света в над 100 държави, а последиците са дълготрайни. В ужасната му спирала бедността е една от първопричините, а той един от способстващите я фактори.
Изменението на климата е най-голямото предизвикателство пред човечеството в момента. То води до изменения във всички екосистеми и това трябва да ни подскаже, че решението все още е в наши ръце. Човешката дейност влияе върху тези промени и е основен фактор за бързото развитие на ерозия, за повишаване на температурите, за пожари, наводнения, земетресения.
понеделник 21 юни 2021 - Свети дух / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17).
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).
вторник 01 юни 2021 - Международният ден за защита на децата. / Категория: ПРАЗНИК 
сряда 02 юни 2021 - ДЕН НА БОТЕВ И ЗАГИНАЛИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНОТО И СОЦИАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ / Категория: НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК 
сряда 02 юни 2021 - 18 Юни - Професионален празник на Енергетика / Категория: ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК 
събота 05 юни 2021 - Св свщмчк Доротей. Преп. Петър / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК 
събота 05 юни 2021 - Имен ден празнуват Доротей, Доротея / Категория: ИМЕННИ ДНИ 
вторник 15 юни 2021 - Видовден / Категория: ОБИЧАИ 
вторник 15 юни 2021 - Световен ден на вятъра / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН 
петък 18 юни 2021 - ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ / Категория: ДРУГИ 
1
-TV Програма
Към мобилната версия на сайта