събота 01 февруари 2020 - Св. мчк Трифон (Трифон Зарезан / Трифоновден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.
- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Под това име е известен сред българите първият ден от Малкия Сечко (февруари). Според православния църковен календар денят е посветен на св. Великомъченик Трифон, който е роден около 225 г. в Малоазийската провинция Фригия.
Народният празник се нарича още Трихун, Трифко, Трифон пияница или Трифон чипия, поради общоизвестната легенда за светеца, който отрязал носа си, когато отишъл да зарязва лозите. Отколешни времена българите почитат св. Трифон като покровител на лозарството и винарството. В деня на неговия празник се извършва ритуалното зарязване на лозята.
Още в ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб, който често украсява пластично. От тестото тя моделира лозници с натежали от плод гроздове. Приготвя пълнена с ориз или булгур кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. Изпратени тържествено, мъжете се отправят към лозята. Щом всеки стопанин пристигне в своето лозе, той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерската трапеза. Едва след това започва зарязването на лозите. След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза насред лозята, те си избират "цар", когото наричат с името Трифон. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилекова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. После той подканя присъстващите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане цар на лозята!" Онзи, който желае да поеме ролята на Трифон, взема китката и останалите го поздравяват с "Честито ти Трифонство" или с "Честито царство". На главата на царя мъжете поставят "корона" от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. Качват своя цар на каруца, която самите те теглят и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя да се роди повече грозде и годината да е плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: "Трифоне, виждаш ли ме?" А царят отвръща: "Наесен хич да не те виждам от грозде!" След като си пийнат и хапнат порядъчно, лозарите се завръщат в селото, носейки на рамене своя цар. С него те обхождат къщите, като навсякъде ги черпят с ракия и вино. Вечерта царят на лозята кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила вече богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Вярва се, че ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино няма да бъде достатъчна.
Във връзка с обредното зарязване на лозите е възникнала и практиката на Трифоновден да се заплашват плодните дървета, които не раждат. В ранно утро на празника, още преди да е изгряло слънцето, двама души отиват при дървото. Единият - обикновено стопанинът, замахва с брадвата и заплашва с думи фиданката, че ще я отсече. Другият го възпира да стори това, като го убеждава, че през тази година дръвчето ще даде плод.
ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА:
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.
Колкото до празничната трапеза на Трифон Зарезан, тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 килограм бращно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да го посолите и да замесите от него тесто, като прибавите 2 чаени чаши хладка вода. Месете тестото докато започне да образува шупли. След това направете пита, която изпечете в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, покрийте я с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.
Освен питката и пълнената кокошка на празника на Трифон Зарезан можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За целта трябва да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна. Сушените плодове пък се предлагат поръсени с пудра захар и ром. Виното също е задължително за този празник. През зимата и в студените дни се препоръчва червено вино, а през летните топли дни - бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в малките градове и села то се съхранява в изба или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата. "Напитката на боговете" се сервира с основното ястие, но можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино - ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.
На следващия ден е добре да предложите лека храна, защото празникът на Трифон Зарезан е известен с изобилието на масата. Подходящи продукти са печените на фурна картофи, предложени с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци. Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден. Това ще подобри състоянието им и ще избистри ума им.
събота 01 февруари 2020 - Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Гроздан, Лозанка, Секул, Маламка, Радко, Рачо, Лозан, Веселин, Веско и дамските им производн, както и всички лозари. / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Гроздан, Лозанка, Секул, Маламка, Радко, Рачо, Лозан, Веселин, Веско и дамските им производн, както и всички лозари.
неделя 02 февруари 2020 - Сретение Господне, Петльовден - празник на мъжките рожби / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Според закона на Мойсей всяко първородно дете момче трябвало да бъде посвещавано на Бог. Затова на 40-ия ден след раждането на първото си момче жените принасяли в жертва на Бога агне, а по-бедните - гълъб или гургулица. Света Богородица отнесла Младенеца в ерусалимския храм. Сретение Господне е един от най-великите християнски празници. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.
Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата.
Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.
Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име - Петльовден. Съдържанието обаче не се променило: пак мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.
Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца - за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо.
С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата.
Закланият петел се сготвя , от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не бива - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат.
Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.
Празникът Сретение Господне датира от раждането на малкия Иисус, когато майка му Света Богородица донесла Божия Син в Йерусалимския храм, понеже според Мойсеевият закон всяко първородно дете от мъжки пол трябва да бъде посвещавано на Бога 40 дни след своето раждане.
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
неделя 02 февруари 2020 - Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен
понеделник 03 февруари 2020 - Св. Симеон Богоприимец и Анна пророчица / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Денят след Сретение Господне се чества паметта на св. Симеон Богоприимец и на св. Анна. Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на Христос. След като Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал единствения си Бог. В храма била и прор. Анна, която също повярвала в Исус Христос и му служила вярно през целия си живот.
сряда 05 февруари 2020 - Св. мчца Агатия. Св. Полиевкт, патр. Константинополски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Девойката Агатия (Добра) живяла в Палермо на остров Сицилия. Запазила вярата си след жестоките мъчения, на които била подложена. Убили са я в гр. Катания. Години след смъртта и на гроба и била построена църква. Жителите на града я смятат за своя закрилница.
сряда 05 февруари 2020 - Имен ден празнуват Агата, Агатия, Добрин, Добринка / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Агата, Агатия, Добрин, Добринка
четвъртък 06 февруари 2020 - Св. Фотий, патриарх Цариградски. Преп. Вукол, епископ Смирненски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Православната църква чества Св. Фотий. Той е светецът - покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си. Св. равноапостол Фотий е Цариградски патриарх. Умира в заточение на 6 февруари 891 година.
Патриарх Фотий се е борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол.
С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.
четвъртък 06 февруари 2020 - Имен ден празнуват Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо / Категория: ИМЕННИ ДНИ
понеделник 10 февруари 2020 - Св. свещеномъченик Харалампий Магнезийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. свещеномъченик Харалампий, епископ в Магнезия (ок. 85 - 198). Чества се на 10 февруари заедно със св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.
Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел: "Моят Цар Иисус христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел".
Езическите власти уловили светия впископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите: "Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот".
Виждайки изумиталната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт. Чудесно изцерено от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.
По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде - да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове. "Господи, казвал той в молитвата си, - Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!" След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него.
Свети свещеномъченик Харалампий пострадал в 198 година на 113-годишна възраст.
понеделник 10 февруари 2020 - Имен ден празнуват Харалампий, Харалампи, Валентин, Валентина. / Категория: ИМЕННИ ДНИ
понеделник 10 февруари 2020 - Международен ден за безопасен интернет / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Международен ден за безопасен интернет
понеделник 10 февруари 2020 - Ден на пчеларя / Категория: ОБИЧАИ
На 10 февруари пчеларите отбелязват своя празник. Този занаят се смята за един от най-сложните, според старите българи. Православната църква чества паметта на св. свещеномъченик Харалампий и света мъченица Валентина.
Св. Харалампий - светецът лечител, който според поверието е господар над всички болести и особено на чумата.Той е бил епископ в гр. Магнезий. С делата и проповедите си той не се харесвал на тогавашната власт и бил изправен пред градския съд, за да се разкае и отрече от своя Господ.
Хвърлен в тъмница, той бил подложен на нечовешки мъки, но изцелен от раните си с Божията сила. Когато видели това чудо, много езичници повярвали в Исус и се отрекли от старите идоли. А светецът продължил да проповядва и да прави чудеса до кончината си.
Според преданието още приживе Св. Харалампий открил целебните свойства на меда, затова точно на неговия празник се освещава мед. Това е единственият ден в годината, в който в църквата се освещава мед. Този мед се счита за специален и не се ползва за ежедневна употреба, с него се лекуват различни болести.
До днес голяма част от пчелите са слабо изучени. Най-известният представител на семейството е медоносната пчела, която от древността се използва от хората с цел добив на пчелен мед. В някои части на света е развито и подвижно пчеларство, при което земеделците наемат пчелни семейства, които да бъдат настанени в близост до засетите блокове с цъфтящи култури.
ОБИЧАЙ
На Св. Харалампий се освещава медът в храмовете
Рано сутринта стопанките изпичат специален хляб и три кравайчета, намазани с мед. Взимат паничка мед и заедно с хляба и кравайчетата ги отнасят в черквата, където свещеникът ги освещава.
От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи. Едно от приготвените специално за празника кравайчета хвърлят на покрива на къщата „за чумата”, другото дават на животните вкъщи, а третото на децата.
И тъй като Свети Харалампий е и закрилник на пчелите, този ден се празнува и като ден на пчеларите. В денят преди празника в църквата се носи мед, който престоява там през цялата нощ, На другия ден бива осветен и се използва като ценно лекарство през цялата година.
вторник 11 февруари 2020 - Св. свмчк Власий (Власовден) / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.
Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.
В Северозападна България “секат влас” на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става “влас” в очите им; не месят, за да не “власява” брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори “опасан в девет колана”, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат “власати”, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят “влас”, т.е. да няма празни класове.
Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.
четвъртък 13 февруари 2020 - Св. Евлогий, Св. Зоя / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. Евлогий, Св. Зоя
четвъртък 13 февруари 2020 - Имен ден празнуват Евлоги, Евлогий, Зoя / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Евлоги, Евлогий, Зoя
четвъртък 13 февруари 2020 - Световен ден на радиото / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
На 13-и февруари се отбелязва като Световен ден на радиото.
Първоначалната идея за създаването на такъв ден е на Испанската радиоакадемия и е внесена за обсъждане в световната културна организация на ООН - ЮНЕСКО. След няколкогодишни проучвания и дебати се определи датата 13-и февруари - рождената дата на радиото на Организацията на обединените нации през 1946 г.
Днес ЮНЕСКО насърчава всички хора и държави по света да се включат в отбелязването на Световния ден на радиото през 2013-а година. На специално създадения уебсайт http://www.wrd13.com/ можете да споделите в рамките на една минута своите съкровени мисли и чувства, с които радиото ви провокира и вдъхновява. Идеята е тези клипове да са на колкото се може по-голям брой езици и съдържанието им да е достъпно до повече хора.
петък 14 февруари 2020 - Свети Валентин / Категория: ПРАЗНИК
Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените разкриват един на друг, че се обичат. Първоначално стар римокатолически празник в чест на Св. Валентин, той вероятно започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за Поздравителни Картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоцацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, като при хетеросексуалните двойки това се прави обикновено от мъжа. Най-популярните подаръци са рози и шоколад. През 80-те, диамантената индустрия започва да насърчава Св. Валентин в неговото ориентиране към подаряване на бижута без примеси.
Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.
На този ден много хора се поздравяват с пожеланието „Честит Свети Валентин“, като това може да бъде казано от мъж на жена, в някои случаи и от мъж на мъж.
Денят на св. Валентин се е празнувал още през езически времена, когато според римския обичай Луперкалия, славещ бога на плодородието Таунус (Пан), по време на пищна церемония мъжете изваждали от кутия имената на девойката, грабнала сърцето им. Цялото това "наричане" се практикувало почти до XX в. и то ден преди древния Празник на семейството (15.02). По време на Луперкалия действал голият пич Купидон, известен още като Ерос и Амур. Въпросният бог си правел майтапи с хората, като ги стрелял с любовни стрелички. Уцелел ли, човекът мигом се влюбвал. От тук идва и вярването, че любовта е сляпа.
За самия св. Валентин, обаче, се знае малко, а информацията е откъслечна. Днес на човечеството са известни три истории за свети Валентин. Най-разпространената история за св. Валентин е следната:
В доброто старо време император Клавдий събирал доброволци за армията си, но никой от мъжете не искал да се бие и да умре, оставяйки любимата и семейството си сами и явилите се били малцина. Тогава на Клавдий му хрумнала щурата идея, че ако забрани брака, доброволците ще станат повече... И, както може би се досещате, тъкмо това направил. Някъде в древната римска държава живял свещеникът Валентин, който напук на императора венчаел влюбени двойки. Изпълнявайки мисията си, той бил заловен и екзекутиран на 14.02.269 г. за подстрекателство. Самата екзекуция била по-скоро тържество, тъй като хората го изпратили с цветя и сладки. Стотина години по-късно хората все още се сещали за това, на което ги учел Валентин и го провъзгласили за светец и покровител на влюбените.
Друга история разказва за млад лечител със същото име, живял през I в. пр. Хр. Младежът имал чудодейни способности на изцерител и именно заради тях и заради вярата си бил хвърлен в тъмница. В затвора младият Валентин излекувал сляпата дъщеря на надзирателя. Момичето прогледнало и го целунало. Двамата изживели бурна, но кратка любов, тъй като Валентин бил осъден на смърт. Преди да го хвърлят на лъвовете, той изпратил бележка на любимата си, написана върху парче от дрехата му с формата на сърце и подпис: "Твой Валентин". Тогава е възникнала и традицията да се подаряват картички.
петък 14 февруари 2020 - Имен ден празнуват Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Валентин, Валентина, Вальо, Валю, Валя
петък 14 февруари 2020 - Ден на лозаря / Трифон Зарезан / Категория: ПРАЗНИК
Хората, които отглеждат лозя или произвеждат вино, днес отбелязват професионалния си празник - Деня на лозаря. На днешната дата по стар стил се отбелязва и Свети мъченик Трифон. До 1968 г. той е бил почитан именно на тази дата. След това обаче е възприет Григорианският календар и така Българската православна църква възприема датата за почитане на светеца на 1 февруари.
Според народните традиции Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
четвъртък 20 февруари 2020 - Св. Лъв, еп. Катански. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Свети Лъв бил роден във Равена и бил син на знатни родители. Той получил добро образование и по-късно бил избран за епископ на град Катана, в който се проявил със своето изключително милосърдие. За високите си добродетели и възвишен духовен живот Свети Лъв бил удостоен с чудотворна сила.
петък 21 февруари 2020 - Св. Евстатий, архиепископ Антиохийски / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. Евстатий, архиепископ Антиохийски
петък 21 февруари 2020 - Имен ден празнуват Евстати, Евстатий, Евстатия / Категория: ИМЕННИ ДНИ
Именници: Евстати, Евстатий, Евстатия
събота 22 февруари 2020 - Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
По време на гоненията християните погребвали телата на мъчениците в скрити места. По-късно чудесни изцерения указвали местата с останките на светите Божи служители. Така се случило и в град Евгения където били намерени мощите на неизвестни за църквата мъченици. Предполага се, че между тях били и телата на св. апостол Андроник и съпругата му Юния, за които споменава св. ап. Павел в Посланието до римляни и които той нарича свои сродници.
събота 22 февруари 2020 - Задушница пред Великия пост / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Задушница преди Великия пост.
Тя е една от трите Големи Задушници, които православните християни отбелязват всяка година.
В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в памет на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост.
Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя
неделя 23 февруари 2020 - Св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски. Преп. Александър / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
В Мала Азия, в град Смирна живяла богатата вдовица Калиста. Тя възпитала сирачето Поликарп и го обикнала като собствен син. По-късно му поверила целия си дом и имот. Поликарп не обичал богатството и раздал всичко на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание. Той непрестанно се молел на Бога и скоро станал уважаван епископ в Мала Азия. Поликарп непрекъснато проповядвал словото Божие и доживял до дълбока старост.
Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.
Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки" (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
понеделник 24 февруари 2020 - 1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител
сряда 26 февруари 2020 - Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Св. Порфирий няколко години прекарал в Скитската пустиня, Йерусалим и йорданската страна. Там той живял в пост, труд и молитва. След време бил ръкоположен за свещеник, на който поверили да пази Кръста Господен. След още няколко години бил избран за епископ на град Газа. До смъртта си той ръководил предано своето паство
сряда 26 февруари 2020 - Световният ден против тормоза в училище / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като
"Ден на розовата фланелка"
За пръв път "Денят на розовата фланелка" е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици - Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище.
При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държава и днес хиляди училища по целия свят и милиони ученици честват този ден.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това... Тъкмо и заради това
процентът на тормозените в училище деца според официалната статистика се разминава драстично с реалния им брой
Поради страх или друга причина повечето деца жертви на училищен тормоз не споделят с родителите или учителите си това.
Тормозът между връстници е много подценяван и най-често остава невидим за учителите и родителите, но той е първата и най-основна причина за самоубийствата сред тийнейджърите, казват психолози. А интернетът и телефоните го превръщат в 24-часов.
петък 28 февруари 2020 - Преп. Василий Изповедник. Св. мчца Кирана Солунска / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Преп. Василий Изповедник. Св. мчца Кирана Солунска
неделя 16 февруари 2020 - Международен ден на пощальоните и куриерите. / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
16 февруари е определен от Европейския съюз за Международен ден на пощальоните и куриерите. Професията на „вестоносците“ е сред най-древните, а в стари времена е била изпълнена с много рискове и напрежение. Едва ли е случайно, че и до наши дни е останал изразът: “Не убивай вестоносеца”. Още в Древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай са съществували добре развити държавни пощенски връзки, които са се осъществявали с пешеходци или конници посредством щафета. Дори и днес обаче, в ерата на интернет, куриерските услуги са неизменна част от всекидневието ни.
Вероятно затова хората от тази професия имат много празници – на 9 октомври, например, се отбелязва Световният ден на пощата.
Първият известен пощенски документ, открит в Египет, датира от 255 г. пр. Хр. Но дори и преди това пощенски услуги са съществували в почти всички континенти, поети от куриери, обслужващи крале и императори.
неделя 16 февруари 2020 - Неделя на блудния син / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Неделя на Блудния син, която е втора от подготвителните седмици за Пасха и Великия пост и Възкресение Христово.
Блудният син се осъзнал, пише в тълкованието си на библейската притча Св. Филарет Московски, публикувано в православието.бг.
Осъзнаването е началото на обръщането на грешника към Бога. Осъзнавайки се, той ясно разбира от какво точно се нуждае душата му и какво не му достига. Спомня си за Небесния Отец и благата, от които се е лишил самоволно, отлъчвайки се от Него. Така решава и да се завърне при Бога, т. е. да остави греховния живот и да живее отново по Божиите заповеди.
Заблудилият се и разкайващ се син не търси зачитане на достойнството и правата си на син и е доволен дори от положението на слуга в дома на баща си. С това притчата за Блудния син показва какво трябва да бъде смирението на каещия се грешник.
Заблудилият се син бил приет от бащата. Притчата учи чрез това, че доброто намерение е тогава спасително, когато без бавене се приведе в изпълнение. Бащата посреща с радост и обдарява завърналия се заблуден син. Това е светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.
четвъртък 27 февруари 2020 - Световният ден против тормоза в училище / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като
"Ден на розовата фланелка"
За пръв път "Денят на розовата фланелка" е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици - Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище.
При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държава и днес хиляди училища по целия свят и милиони ученици честват този ден.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа в случай, че някой разбере за това... Тъкмо и заради това
процентът на тормозените в училище деца според официалната статистика се разминава драстично с реалния им брой
Поради страх или друга причина повечето деца жертви на училищен тормоз не споделят с родителите или учителите си това.
Тормозът между връстници е много подценяван и най-често остава невидим за учителите и родителите, но той е първата и най-основна причина за самоубийствата сред тийнейджърите, казват психолози. А интернетът и телефоните го превръщат в 24-часов.
неделя 09 февруари 2020 - Неделя на Митаря и Фарисея / Категория: ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК
Неделя на Митаря и Фарисея първа от подготвителните седмици за Великия пост и Възкресение Христово ( Пасха )