четвъртък 03 май 2018 - Международен Ден на Слънцето / Категория: СВЕТОВЕН ДЕН
От 1994 година насам Международната общност за слънчева енергия отбелязва 3 май като Ден на Слънцето.
Ето и някои интересни факти за Слънцето: Налягането в центъра му е над 340 милиарда атмосфери, температурата - 13 милиона °C. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Аналогични процеси протичат и при взрив на водородна бомба. Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята. Когато водородът се превръща в хелий, част от масата на веществото се превръща в енергия, която загрява Слънцето.
Слънцето е бяло, а не жълто. Цветът му е по-близо до бял, със синкав оттенък. Въпреки това, голяма част от нас възприемат светлината му като жълта, което пък ражда много спорове и теории за устройството на човешката психика и зрение. Причини за феномена има много. Атмосферата силно разсейва слънчевите лъчи (затова и небето ни изглежда синьо), в резултат на което цвета на Слънцето се променя в зависимост от височината му над хоризонта – от бял до оранжев и червен. Върху възприемането на цветовете от човешкото око играят роля и контраста със синьото небе, филтрацията на светлина в атмосферата, ефектът на остатъчното жълто светене върху ретината под въздействие на ярка бяла светлина и т.н.
Колко ще живее Слънцето? По прогнози на учените, след около милиард години Слънцето ще стане с 10% по-ярко, което от своя страна ще доведе до по-силно нагряване на Земята. След 3,5 милиарда години яркостта на звездата ни ще е 40% по-голяма. Ще започнат да се изпаряват океаните ни и това ще сложи край на живота на Земята. След пет милиарда години светилото ни ще изчерпи запасите си от водород. Слънцето ще започне да се увеличава по размер, което ще доведе до разреждане на външната му обвивка и нагряване на ядрото, докато не се превърне от жълто джудже в червен гигант. Размерът му ще се увеличи над 200 пъти и ще се разпростре чак до орбитата на Меркурий.
С намаляване на водородното гориво в ядрото на Слънцето, външната му обвивка ще се разширява, а ядрото ще се нагрява все повече. След около 7,8 милиарда години температурата в ядрото ще достигне приблизително100 милиона градуса. В тази фаза температурните разлики вътре в Слънцето ще доведат до това, че ще започне бързо да губи маса. Разширяващите се външни слоеве ще достигнат до орбитата на Земята. Изчисленията показват, че още преди това, заради намалялата драстично маса (а следователно и гравитационна сила), Земята ще премине на по-отдалечена от Слънцето орбита, което ще й “спести” поглъщането от външните слоеве на слънчевата плазма. Въпреки отдалечаването, водата на Земята ще се изпари, а огромна част от атмосферата ни ще бъде разсеяна в космическото пространство.