Американският държавен секретар Марко Рубио обяви санкции срещу кубинската държавна енергийна компания Union Cuba-Petroleo (CUPET), като по този начин засили натиска върху Хавана и още повече влоши отношенията между двете страни, съобщи ДПА, предаде БТА.

"Комунистическите елити на Куба са превърнали енергията в оръжие за социален контрол и клептократична печалба", заяви Рубио в публикация в социалната мрежа "Екс".

"В продължение на десетилетия режимът е крал и трупал наличните горива – използвайки ги за частния самолет на Кастро, за силите на службите за сигурност, използвани за репресиране на кубинския народ, за осветление на празни туристически хотели и за превозване на хора за фалшиви протести и политически спектакли – всичко това, докато кубинският народ е страдал от прекъсвания на тока и е чакал седмици, за да зареди колите си", каза той.

Рубио продължи, като заяви, че докато кубинският народ не получи "по-голяма икономическа и политическа свобода и възможности... ние ще продължим да се борим срещу способността на комунистическия режим да използва търговията с енергия, за да прокарва корупционната си програма и да потиска с насилие кубинския народ".

В резултат на санкциите на гражданите на САЩ вече не се разрешава да извършват бизнес с компанията CUPET. Според съобщението лицата извън САЩ също трябва да очакват санкции, ако извършват бизнес с тази компания.

Новите наказателни мерки са част от значително по-твърдата политика на администрацията на Тръмп спрямо Куба.

На 11 юни 1942 г. във Вашингтон съветският посланик Максим Литвинов и държавният секретар на САЩ Кордел Хъл подписват официалното споразумение за взаимна помощ. С този акт СССР е официално и юридически включен в американската програма „Заем-наем“ (Lend-Lease), което окончателно оформя Антихитлеристката коалиция.

Въпреки че САЩ изпращат известна помощ и преди тази дата, договорът от 11 юни поставя доставките на принципно нова правна и финансова основа. Всички материали, оръжия и суровини, които са унищожени, изгубени или консумирани по време на активните бойни действия, не се заплащат.

Член V от договора гласи, че след края на войната САЩ имат право да поискат обратно оцелялата техника и оборудване, които не са изразходвани и могат да служат на американската отбрана. Оборудването, което остава в СССР и може да се използва за граждански цели след войната, трябва да бъде заплатено изцяло или частично чрез дългосрочни безлихвени кредити от САЩ.

СССР се задължава да предоставя на САЩ суровини и услуги (например обслужване на американски кораби и самолети), доколкото възможностите му позволяват. Общата стойност на американската помощ за Съветския съюз възлиза на около 11,3 милиарда долара (тогавашни пари). САЩ доставят широк спектър от стратегически ресурси -над 400 000 джипа и камиона (главно Studebaker), 1 900 локомотива и 11 000 вагона. Те спасяват съветската железопътна и армейска логистика от пълен колапс. и още близо 14 000 самолета и 13 000 танка, 4,5 милиона тона храна (включително легендарното консервирано месо, наричано от съветските войници „втори фронт“) и 15 милиона чифта армейски кубинки. Огромни са количествата високооктанов авиационен бензин, алуминий, мед, барут и над 35 000 радиостанции.

Транспортирането на стоките е изключително рисковано и се осъществява по три основни трасета. Тихоокеанският маршрут през Владивосток е най-безопасният, но най-дълъг път за суровини. По него функционира и въздушният мост „Алсиб“ (Аляска–Сибир) за прелитане на самолети.

Вторият е Персийският коридор през Иран, който е окупиран съвместно от съветски и британски войски през 1941 г.

Арктически конвой до Мурманск и Архангелск е най-бързият, но и най-опасният маршрут поради постоянните атаки на германския флот и авиация.

След капитулацията на Германия американските доставки спират веднага. Преговорите за уреждане на сметките се проточват с десетилетия поради избухването на Студената война. Америка изисква заплащане единствено за оцелялото гражданско оборудване. През 1972 г. е постигнато споразумение, според което СССР се съгласява да плати 722 милиона долара (частично изплатени). Окончателното изплащане на остатъка от дълга е завършено от Руската федерация като правоприемник на СССР едва в началото на XXI век.

Войната в Украйна често се сравнява с Първата световна война заради бруталните пехотни атаки и големите жертви. И все пак идеята, че тя би могла по някакъв начин да надмине конфликт, толкова дълъг и кървав, че френските войници са се надявали той да бъде "последният от последните“, някога изглеждаше немислима, пише The New York Times, цитиран от Фокус.

Именно това се случи в четвъртък. Войната в Украйна – която достигна 1569 дни, или повече от четири години и три месеца – вече е продължила по-дълго от Първата световна война.

Когато руският президент Владимир В. Путин изпрати войските си в Украйна през февруари 2022 г., той вярваше, че страната ще падне в рамките на няколко дни. След като Украйна отблъсна руснаците и конфликтът се превърна в изтощителна война, дори много от воюващите не можеха да си представят, че тя ще продължи толкова дълго.

Изданието отбелязва, че паралелите между двата конфликта са многобройни: от жестоките пехотни щурмове и огромните загуби до начина, по който новите технологии промениха характера на военните действия.

Войната в Украйна, също като Първата световна война, най-вероятно ще влезе в списъка на най-значимите конфликти в съвременната европейска история. И двете войни пренареждат геополитиката на Европа, като формират нови военни съюзи и предизвикват мащабна надпревара във въоръжаването. И двата конфликта променят характера на водене на война благодарение на въвеждането на нови технологии: самолети и танкове преди век, и дронове днес. И в двата случая технологичният напредък прави сблъсъците още по-жестоки за хората.

В Първата световна война загиват между 9 и 11 милиона войници. Във войната в Украйна към днешна дата загубите се оценяват на около половин милион души.

"Въпреки това военни анализатори и официални лица, включително адмирал Пиер Вандие (върховен главнокомандващ на Обединеното командване на НАТО по въпросите на трансформацията), твърдят, че благодарение на дроновете нивото на смъртоносност на украинското бойно поле е достигнало показатели, сравними с тези от Първата световна война“, пише изданието.

NYT счита, че мирните преговори са стигнали до задънена улица и няма признаци за скорошно приключване на конфликта. Както показват проучванията, около половината от украинците смятат, че той няма да приключи преди следващата година. Това би доближило войната до още един праг: продължителността на Втората световна война, която продължи шест години.

Берлинската стена в Сърбия не се е срутила. Това е единствената държава, която не се е променила, каза в предаването „Тази сутрин“ по бТВ журналистът Любчо Нешков.

„Имаше един плах опит и той приключи с убийството на премиера в центъра на Белград. Това е държава, която е запазила абсолютно всички структури така, както Сталин им ги е построил през 1945 година. И това нещо го прехвърлят в съседните държави“, смята Нешков.

Нешков коментира и участието на президента на Северна Македония Гордана Силяновска - Давкова в Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, чийто домакин беше президентът Илияна Йотова. По време на форума тя избра да разговаря с българските журналисти на английски.

„Сега е английският, миналия път беше знамето, преди това джапанките и така нататък. Това даже не е дневният ред на европейските институции. Това не е дневният ред и на Северна Македония. Те дори не се държат като северномакедонци, а основният въпрос, който повдигат от сутрин до вечер, е за идентичност, език и националност, които ние не признаваме“, обясни журналистът.

Нешков сподели, че на въпроса на български журналист: „Как ще реагирате вие на тази атака срещу вашата идентичност от страна на Сърбия?“, Силяновска избухна. „Не е ли София най-доброто място да говориш на северномакедонски, понеже това е част от твоята стратегия? Много е опасно да влизаме в този дебат, защото този дебат е чужд. Този дебат не е и за Северна Македония“.

„Вече е написано черно на бяло в десетки документи на европейски институции. И само преди два дни в комисията по външни работи - AFET, в последния доклад за Северна Македония е написано черно на бяло: „Сръбски свят“. Става въпрос за една държава, която в момента е пленена и изцяло подчинена на тази идеология и на практика всички нейни външнополитически решения са свързани с този свят, който може отново да дестабилизира региона така, както го направи преди 30 години. И това са най-големите рискове не само за Северна Македония, не само за региона, а и за целия Европейски съюз“, коментира Нешков.

Той сподели, че на всеки 30 години се случва нещо на Балканите. „След 1945 година беше клането от Словения до Северна Македония. Словения е осеяна с масови гробове, където са погребани между 150 и 180 хиляди души. В Сърбия за 6 месеца са избити между 50 и 60 хиляди души“.

„Преди 30 години какво се случи на няколкостотин километра от нас? Геноцид, който в момента властите в Белград отричат. Нещо повече - тези, които участваха в това, в момента управляват страната. И те посягат на всяка една от съседните държави. Не признават Босна и Херцеговина. За тях Република Сръбска е част от този сръбски свят“, коментира той.

Според журналиста Берлинската стена не се е срутила в Сърбия. „Това е единствената държава, която не се е променила. Имаше един плах опит и той приключи с убийството на премиера в центъра на Белград“.

„Това е държава, която е запазила абсолютно всички структури така, както Сталин им ги е построил през 1945 година. Абсолютно по същия начин. И това нещо го прехвърлят в съседните държави“, смята Нешков.

По думите му от Брюксел до София всички подценяват тези рискове. „Кая Калас и Мерц и казват директно в очите на Вучич: „Избирайте между Европейския съюз, Русия и Китай“. Ами те са го избрали вече“.

„Те се гордеят, че имат руско въоръжение с ултразвукови китайски ракети с обсег 450–500 километра. И същевременно сегашният президент на Сърбия Вучич, заснет с автомат по време на обсадата на Сараево, един път казва, че е статив, а втори път - че е чадър“, каза Нешков.

Журналистът посочи, че същият този човек в момента казва, че хървати, албанци и Косово искат да създадат военен съюз. „Какъв военен съюз? Срещу кого? Става въпрос точно за това, че се подценява. Не може страна кандидат, която участва в преговори, да води подобна политика срещу Европейския съюз“.

„Тази държава от 10 години не е отворила нито една преговорна глава. И в момента наивни политици в Брюксел предлагат някаква форма на втора или трета категория членство. Става въпрос за абсолютно подценяване на вече рискова ситуация, защото има официални документи, които посочват, че регионът е изправен пред много сериозна опасност“, допълни той.

Петгодишно изследване на Родилно отделение в УМБАЛ Бургас доказва, че вагиналното раждане след предходно цезарово сечение (VBAC) е безопасна, ефективна и успешна алтернатива на рутинното повторно секцио. Акушер-гинеколозите д-р Антонио Душепеев, д.м. и д-р Златко Кироваков, д.м. публикуваха изчерпателен научен труд, базиран на проучването. Те анализират в детайли успеваемостта, факторите за успех и безопасността на опитите за вагинално раждане след едно или повече предходни цезарови сечения. Резултатите категорично сочат, че при правилен подбор на пациентите и стриктно спазване на медицинските индикации, нормалното раждане след секцио е напълно достъпно и възможно и носи огромни ползи както за майката, така и за новороденото. И какво още ... Пред ФАКТИ говори д-р Антонио Душепеев, д.м., началник на Родилно отделение в УМБАЛ Бургас.

- Д-р Душепеев, вашето петгодишно проучване показва, че вагиналното раждане след секцио е безопасна алтернатива. Защо в България все още съществува убеждението, че след едно цезарово сечение задължително следва ново секцио?- Не мога да надникна в главите на всички колеги, които практикуват акушерство, но се намесват много фактори дали да се предприеме такава процедура. Първо това е в интерес на пациентката – спестява се операция, която има прекалено много неизвестни. Както по време на самото ѝ извършване, така и във възстановителния период след нея. Особено ако е поредна. Съхранява се пациентката емоционално, дава ѝ се възможност да преживее едно истинско нормално раждане и да се идентифицира с ролята на майката, която дарява живот. И естествено, макар че не ми се ще да акцентирам на тази тема, разходите за публичното здравеопазване са много по-малки.

- Какви са основните медицински критерии, по които преценявате дали една жена е подходяща за опит за нормално раждане след предходно цезарово сечение?- Първият критерий е дали пациентката е имала нормално раждане някъде във времето. Второ как е протекъл възстановителният период след оперативното раждане, дали е имало усложнения, температура, продължително антибиотично лечение. Ехографски се преценя образът на ръбеца от предхождащата операция, индикациите за предхождащото секцио, размерите на плода, формата на таза и естествено не на последно място, даже много по-напред са изходните данни – дали раждането е започнало или не е започнало. Има и други нюанси – обръщам се към пациентите с молба да разпишат информирано съгласие, че отказват оперативно раждане, преди да е започнала родовата дейност. Но те по никакъв начин не могат да откажат оперативно раждане в хода на раждането, когато има конкретни ситуации, симптоми и синдроми, които заплашват благополучието на майката и плода. Така че една инициатива, един протокол, който изисква знания и опит.

- Има ли оптимален период между раждането със секцио и нормалното, колко години трябва да са минали?- Това е другият мит, който се носи по болници и кафенета, че матката зараства за две години. Нито една рана, била тя оперативна или друга, не зараства за две години. В достъпната литература има описани случаи, когато януари месец пациентката е била с операция и декември месец е родила по нормален начин, без някакви допълнителни усложнения. Отликата тук е, че когато се роди плодът по нормален начин, ангажиментите продължават. Лекарят е длъжен да провери целостта на белега от предишното раждане, дори и дотогава да е нямало никакви патологични симптоми и синдроми. Ако се установи дефект в ръбеца от предхождащата операция, се предприема оперативна интервенция. Но никъде не се счита за грешка на изкуството. От всички тези над 200 раждания, които сме описали в монографията, сме имали само 2 случая, в които се е наложило след нормално раждане да възстановим целостта на матката.

- Разбивате ли мита за високия риск при подобни раждания. Кои са най-честите опасения на бъдещите майки и какво показват реалните данни?- Току-що го разбих. Нашият опит показва, че неблагополучията са по-малко от 1%. Като под „неблагополучия“ визирам това, което някой незнаещ и не разполагащ с достатъчно информация човек би направил като извод. Иначе от медицинска гледна точка, когато се е наложила някаква допълнителна намеса след раждането, това не е грешка на изкуството.
Опасенията на бъдещите майки са стандартните – че много ще ги боли, дали ще се справят… Емоционалният градус се покачва в негативна посока особено когато мине терминът. Тогава жената започва да губи увереност и да се добавят допълнителни страхове към вече съществуващите не е добре. Но задължително е да се каже, че е необходимо както поведенческото, така и емоционалното съдействие на раждащата жена.

- Смятате, че дори жени с две предходни цезарови сечения могат успешно да родят по естествен път. Какви са резултатите при тази група пациентки и как се управлява рискът?- Имаме няколко неописани случая, в които имаме нормално раждане след две предхождащи цезарови сечения. Но там вече всеки случай би могъл да бъде тълкуван и разясняван поотделно. Не може да се сложи общ знаменател. Трябва да се знае, да се внимава и да имаме необходимите сетива, за да уловим началото на патологията.

- Кои фактори се оказват най-важни за успешен VBAC – предходно нормално раждане, интервалът между бременностите, теглото на плода или нещо друго?- Всичко от това, плюс и ако раждането вече е започнало. Също така и предлежанието на плода. Вече никой не оспорва седалищното раждане. Въпреки че и такива случаи имаме, не се страхуваме от водене на нормално раждане на плод със седалищно предлежание. Но това са вече много специфични случаи, в които отговорността е много по-голяма. Основното е това – жената да е имала едно нормално раждане, което гарантира много висок процент успеваемост. При тези, които не са преживяли нормално раждане, успеваемостта е под 50%. Ако раждането вече е започнало, това също е фактор за успех.

- Какви са ползите за майката и бебето при успешно вагинално раждане в сравнение с повторното оперативно раждане?- По-бърз възстановителен период, по-ранен емоционален контакт между майката и новороденото, по-кратък престой в болницата, по-малко прилагане на медикаменти.

- В УМБАЛ Бургас отчитате едни от най-ниските нива на оперативни раждания сред големите болници в страната. Как успявате да поддържате този баланс между безопасност и насърчаване на естественото раждане?- Със знания и умения.

- Смятате ли, че резултатите от вашето проучване могат да доведат до промени в националните клинични протоколи и до по-широко прилагане на VBAC в България?- Ние можем да се надяваме на това, но инициативата е в ръцете на държавните и регулаторните органи.

- Какво бихте казали на бъдещите майки, които вече са родили със секцио и смятат, че нямат шанс за нормално раждане при следваща бременност?- Бих ги окуражил да опитат под наблюдението и ръководството на опитен и знаещ акушер-гинеколог.

Крилото на испанския национален отбор Ламин Ямал, който пропусна няколко седмици поради контузия, се е завърнал към тренировки и се очаква да бъде на разположение за първия мач на националния отбор на Световното първенство през 2026 г., съобщиха испанските медии.

Според информациите, Ямал се чувства чудесно и няма търпение за старта на Мондиала. Първият мач на Испания на турнира ще бъде на 15 юни срещу Кабо Верде.

Световното първенство по футбол през 2026 г. ще се проведе в Съединените щати, Канада и Мексико от 11 юни до 19 юли.

На 11 юни 1770 г. капитан Джеймс Кук открива Големия бариерен риф по съвсем случаен и драматичен начин – като се забива в него с кораба си „Ендевър".

Корабът плава на север край североизточния бряг на Австралия, когато късно вечерта се врязва в коралите на рифа (днешен Кук таун). Острите корали пробиват корпуса на „Ендевър“ и водата започва бързо да навлиза в кораба. Екипажът изхвърля над борда около 40 тона товар, включително оръдия, баласт и развалени провизии, за да олекоти плавателния съд.

Кук използва иновативен метод - обвива пробития корпус с тежко корабно платно, покрито с козина, вълна и изпражнения от животни. Налягането на водата притиска платното към дупката и спира големия теч. Корабът успява да достигне устието на близката река (сега река Ендевър). Екипажът прекарва там цели седем седмици в ремонт на корпуса.

По време на принудителния престой, естественикът на експедицията сър Джоузеф Банкс прави първите подробни научни описания на уникалната флора и фауна на рифа.

След ремонта Кук прекарва седмици в навигация из опасния лабиринт, като успешно картографира големи части от тази огромна и непозната дотогава екосистема.

Джеймс Кук среща трагичната си смърт само няколко години по-късно, по време на своята трета голяма експедиция в Тихия океан. При второто околосветско плаване (1772–1775) Кук доказва, че легендарният огромен южен континент (Terra Australis Incognita) не съществува във вида, в който хората си представят. Той става първият мореплавател, пресякъл Южния полярен кръг. В третата експедиция (1776–1779) неговата нова цел е да открие Северозападния морски проход над Северна Америка. По време на това плаване той става първият европеец, достигнал Хавайските острови (които назовава Сандвичеви острови).

Кук акостира в залива Кеалакекуа на остров Хавай. Първоначално местните го посрещат като бог, но отношенията бързо се нажежават. Хавайци открадват една от малките лодки на експедицията. На 14 февруари 1779 г. Кук слиза на брега с малък отряд морски пехотинци. Неговият план е да отвлече местния вожд Каланиопуу и да го държи като заложник, докато лодката не бъде върната. На плажа се събира огромна и разгневена тълпа. Избухва меле. Когато Кук се обръща към своите лодки, за да заповяда спиране на огъня, той е ударен по главата и намушкан многократно с ножове и копия в плитките води.

Местните вождове погребват Кук по своите най-висши обичаи. Те сваряват тялото му, за да отделят костите, които се пазят като свещени реликви с религиозна сила (мана). След преговори, екипажът на „Резълюшън“ успява да си върне част от останките на капитана (главно кости и части от плът).

На 21 февруари 1779 г. те го погребват в морето в същия хавайски залив.

Десет години след референдума за Брекзит британската общественост подкрепя по-тесни връзки с Европейския съюз, но все още не подкрепя напълно повторното присъединяване към блока, сочи проучване, информират Пи Ей медия и ДПА, цитирани от БТА.

Проучване на Ипсос, Лондонския Кралски колеж и "Обединеното кралство в променяща се Европа" установи, че голяма част от обществеността е отворена към сближаване с ЕС, като почти половината подкрепя по-тесни връзки, а 60% искат повече сътрудничество в областта на отбраната.

Но нагласите към ЕС остават "сложни", заяви директорът на Ипсос Кийран Педли.

Той каза: "На пръв поглед има отвореност към по-голямо съгласуване и приемане на правила, за да се улеснят по-силни търговски отношения, но аргументите за суверенитета – особено що се отнася до имиграцията – остават убедителни."

Докато 53% от британската общественост заявиха, че биха подкрепили връщането на свободното движение в замяна на достъп до единния пазар на ЕС, формулирането на въпроса в термините на суверенитета показа, че хората дават приоритет на контрола върху имиграцията пред отношенията с блока.

Около 52% заявиха, че предпочитат пълен граничен контрол и по-ограничени отношения с ЕС, срещу 38%, които заявиха обратното.

Ананд Менон, директор на мозъчния тръст "Обединеното кралство в променяща се Европа", заяви, че проучването показва, че "няма лесен вариант, когато става дума за отношенията с ЕС".

Проучването също така показа, че нагласите през последните 10 години са се променили както към ЕС, така и към проведения референдум.

През 2021 г. 27 % от анкетираните заявиха, че Брекзит се развива по-лошо, отколкото са очаквали, докато през 2026 г. този дял вече е нараснал до 48 % – повече от тези, които смятат, че нещата вървят добре или по-добре от очакваното.

Докато през 2016 г. две трети от обществеността смятаха, че Дейвид Камерън е постъпил правилно, като е свикал референдума, този дял сега е спаднала до 43%, докато броят на тези, които казват, че това е било погрешно решение, е нараснал от 24% на 38%.

По същия начин има по-голяма подкрепа за втори референдум, като 48% сега казват, че биха го подкрепили, срещу 27%, които биха се противопоставили.

Но въпреки промяната, професор Боби Дафи от Лондонския Кралски колеж заяви, че мненията се променят "изключително бавно", и добави: "При това темпо ще минат още много години, преди да стигнем до ясно изразено искане за промяна."

Това е една констатация, която направихме при един от договорите - банковата гаранция не е действителна. Договорът е за строителство, оказа се че има още няколко договора. Сезирали сме ДАНС, Военна прокуратура и национална прокуратура. Провели сме срещи с банките. Коригирали сме проверките. Това заяви бившият министър на отбраната Атанас Запрянов в ефира на БНТ.

По думите му става въпрос за 16 договора за 16 млн. лв. "Някои фирми са оправили банковите гаранции, но все още има проблемни договори. Това е незаконна дейност на фирмите, които са сключвали договори. Не са участвали служители на Министерство на отбраната", уточни Запрянов.

Бившият министър отбеляза, че някои от договорите са изпълнени, независимо че банковите гаранции не са били действителни. И добави, че става въпрос за проекти основно в "Граф Игнатиево".

Запрянов поясни, че по време на мандата си не е плащал повече от 30% от договорите.

Той коментира и решението за спиране на военната помощ за Украйна.

"Дадохме на Украйна доста от това, което можехме да дадем", категоричен бе той. "Става въпрос за решение на НС от 2022 г., според което на МО се позволява да даде военно-техническа помощ на Украйна имущества, които са излишни или негодни", допълни Атанас Запрянов.

Запрянов подчерта, че всички пакети, предоставени на Украйна, са с компенсаторни суми. По думите му през 2025 г. страната ни е получила няколко стотин милиона лева, като компенсационни суми за военната помощ за Украйна. "Тези средства са използвани за модернизация на въоръжените сили. Използвали сме тези средства към бюджета на МО за тези проекти", каза още той.

Жозе Моуриньо официално се завърна начело на Реал Мадрид! Новината беше потвърдена от пресслужбата на „кралския клуб“.

Португалският специалист подписа договор за три сезона - до 30 юни 2029-а година. Очаква се Моуриньо да се присъедини към отбора на 13 юли, когато започва предсезонната подготовка на „лос бланкос“.

???? Welcome, Mourinho ???? pic.twitter.com/RuuSZhTBvI

Специалния заменя на поста Алваро Арбелоа и ще има задачата да върне Реал Мадрид към трофеите след два последователни сезона без значим успех. Назначението му идва в ключов момент за клуба, който търси нов импулс и по-ясна посока след труден период.

Моуриньо ще води Реал Мадрид за втори път в кариерата си. Първият му престой на „Сантиаго Бернабеу“ беше между 2010-а и 2013-а година, когато португалецът спечели Ла Лига, Купата на Краля и Суперкупата на Испания.

Португалският наставник пристига в Реал, след като от клуба са платили 15 милиона евро компенсация на Бенфика, за да го привлекат. Първоначално испанският тим бе планирал да плати само 3 милиона евро, каквато е била клаузата на наставника седмица след края на сезона в Португалия, но изборите забавиха този процес и това наложи плащането на цели 12 милиона повече.

???? OFFICIAL: José Mourinho, confirmed by Real Madrid as new head coach with club statement.

Benfica receive €15m fee.

“The Board of Directors of Real Madrid C.F., meeting today, Thursday, June 11, and chaired by Florentino Pérez, has agreed to appoint José Mourinho as… pic.twitter.com/OMBInqeB1s

Завръщането му обаче не е изненада, след като в последните седмици именно той беше сочен като фаворит за поста след преизбирането на Флорентино Перес. Сега пред Моуриньо стои ясна цел - да възстанови победния манталитет на отбора и да върне Реал Мадрид на върха както в Испания, така и в Европа.